Суеверия за часовниците

А ти хареса ли тази статия?!?

Представете си за момент една зловеща картина. Сутринта преди да излезете от вкъщи по невнимание огледалото ви пада и се чупи на малки парчета. Тогава вие си казвате сами на себе си „Не се притеснявай това е само суеверие.“ След това излизате от дома си и черна котка се промъква и успява да пресече пътя ви. Това също можете да сметнете за приемливо и все още необезпокоително. Но когато се вгледате в екрана на мобилния си телефон и с ужас разбирате, че днес е и петък 13-ти, нещата започват да стават тревожни. Този, меко казано, лош старт на деня може да нокаутира всеки, дори и човек с най-стабилната психика.

Тези знаци, предразсъдъци и суеверия могат да бъдат третирани по различен начин – някои им отдават значение и вярват в тях, а други не. Исторически, хората от примитивните времена са обръщали внимание на различните знаци, видения и поличби, както се твърди изпратени някого. Причината за суеверията в древните времена се крие в невежеството на хората. Нивото на развитие на тогавашната култура и древна цивилизация не позволяват на хората да намерят логични обяснения за някои необичайни явления. Суеверията са останали и до днес, като тези вярвания понякога са в противоречие с обичайното разбиране на нещата и логични обяснения на явленията, но все пак съществуват. Особено хората, които не разбират нещо често го интерпретират до ранга на „чудо“.
Като неразривна част от нашето ежедневие поличби и суеверия, съществуват и за часовниците. Още от древността съществуват начини за измерване на времето и днес навсякъде около нас ни заобикалят стенни часовници, които украсяват нашите всекидневни, будилници, които ни помагат да не се успим сутрин, ръчни часовници, необходими през целия ден, за да ни казват времето и да ни служат като моден аксесоар едновременно. Изглежда, че известната фраза, че който не носи часовник е щастлив и безгрижен, отдавна е изгубила своето значение, защото в днешния свят без атрибут като часовника не бихме се справили адекватно с динамичното ежедневие.

Най-известното суеверие за часовниците е, че е лош късмет човек да получи подарък часовник. Смята се, че подаряването на часовник отброява определено време и води до раздяла. Всеки, който реално се замисли върху това схващане, ще осъзнае всъщност колко безумно звучи то. Въпреки всичко, часовникът си остава отличен и престижен избор на подарък, който често е предпочитан. Например, в деловите среди, между бизнес партньори подаряването на хубав ръчен часовник се смята за знак на уважение и добри бъдещи бизнес взаимоотношения. Също така луксозни часовници често се разменят от държавни глави и политици, като израз на добри взаимоотношения.

Тези, които вярват на поверието за подаряването на часовници, са намерили рецептата за „противоотрова“ и неутрализиране на лошата поличба да подариш и съответно да получиш като подарък дамски или мъжки часовник. Вярва се, че когато дадеш монета на човека, подаряващ часовника, всъщност това се трансформира схващането от подарък в нещо, което сами са си купили. Обратно на схващането за лошия късмет, водещ до раздяла, има друго поверие, според което завещаването на часовник например от баща на син, от дядо на внук и пр. го превръща в талисман, носещ късмет и предпазващ от несгоди. В този случай е важно лицето доброволно да даде часовника си, без да го молите за това, иначе ефектът ще се изгуби. Друго схващане и поверие за часовниците е, че когато часовник се счупи той не трябва да се ремонтира, а да се замени с нов, като по този начин се избягва лошата енергия на счупения предмет. В допълнение на това, се смята, че за собственика на счупения часовник времето спира и така той не може да се движи напред и да постига целите си. Решението е просто, когато часовника ви се счупи, без значение дали е счупено стъкло, верижка или друго го занесете на часовникар и ако той ви каже, че положението е безнадеждно и няма какво да се направи, тогава просто го забравете и си вземете нов часовник, с който да започнете начисто, без негативна енергия.

Разбира се, не приемайте за достоверни всички тези народни поверия.  В крайна сметка, всеки човек има свой, ​​собствен живот и собствената си съдба, която му е отредена независимо дали вярва в суеверия или прави ритуали за неутрализиране на суеверията. Така че радвайте се на своите часовници, независимо дали сте ги получили като подарък или сами сте си ги избрали, защото животът е прекалено кратък, за да го запълваме с лоши мисли и да обръщаме внимание на небивалици. Мислете позитивно и ще привличате доброто.

Ако статията ви е допаднала, може да хвърлите един поглед и на:
PG

Автор: Андон Иванов

Занимавам се с компютри повече от 8 години, като от няколко години активно се занимавам с SEO и Уеб програмиране, ползвайки следните програмни езици: HTML, CSS, PHP, MySQL. В момента активно си търся работа. В случай, че сте работодател, няма да ви се разсърдя да погледнете моето CV.
Остави коментар или Остави Trackback
seperator

2 Коментара

  1. За един рожден ден съпругата ми подари часовник,не след дълго за малко щяхме да се разделим,прочетох подобна статия и го изхвърлих,не след дълго нещата започнаха да се подобряват.

  2. Аз пък знам, че ако подариш часовник, задължително човека на който подаряваш, трябва да ти даде пари, т.е да го откупи от теб. Според мен това са просто поверия.

Публикувай коментар

Вашият email адрес никога няма да бъде публикуван публично. Задължителните полета са маркирани с символ *

*
*

Защита против спам ботове