Дневна доза кафе

Много от нас пътуват или са пътували зад граница. Там формираме по-голяма част от впечатленията си спрямо случващото се у нас. Посещаваме културни обекти, болници, места за забавления, магазини и др. Независимо дали става въпрос за големи градове или селца ние правим съпоставка със случващото се тук у нас. Най-посещавани от нас са магазините за хранителни стоки. Не всеки е с възможност да се храни зад граница по заведения.

Влизаме в магазин хранителни стоки и пред нас се открива гледка на подреденост, наситеност, усмивки от персонала, спокойствие, липса на опашки и нервност. Тона не е постигнато за един ден или за двадесет години. Културата на западняците в това отношение си е за завиждане. Те са успели не просто да създадат спокойствие и увереност в своите клиенти, те са създали традиции. Всеки продукт изложен по витрините им може не само да се разгледа. Може и да се прочете информация за продукта на официалния език на държавата в която се продава. Даже и да се направят опити да се намери продукт, на който да няма такова описание, ще си е чиста загуба на време. Тяхното законодателство задължава всеки вносител да постави етикет на внесената стока с указания на официалния език, на който се говори в определената държава. При сериозността на санкциите там, няма търговец, който да си е позволил нарушение на закона.

Влизаме в България в български магазин от малък тип, да кажем махленски и от тип верига.

В малкия магазин виждаме поне една жена зад щанда. Поздравява ни, усмихва се, питани любезно какво да ни предложи и ред други позитиви от нейна страна. Независимо че всичко е претрупано по щандовете и това е обяснимо, виждаме наситеност от стоки. Избираме си продукт, взимаме го, оглеждаме го и за наше щастие четем информация на официални си език. Замисляме се за кратко и вземаме друг продукт и отново виждаме че ще се случи същото. Е, няма как и да оглеждаме всеки продукт, но поне прави добро впечатление спазеното законодателство от страна на магазинчето. На всички е ясно че контролните органи не биха пропуснали „похвала“ ако има такива нарушения.

Посещаваме средно голям обект в голям град на голяма верига. Взимаме си продукт от витрината и търсим описанието му на родния си език. Там срещаме лингвистична наситеност  на латински и арабски букви. Е трябва да сме и с доста силно зрение, може би почти до това с на супермен. Само така бихме видели текстовете. За наше разочерование на нашия официален език текст няма. Вероятно е пропуснат на този продукт. Случва се, голям  магазин, много стока, големи обороти, всеки от персонала бърза. Човешко е да има пропуски. Спираме се на друг произволен продукт, отново повтаряме процедурата и за наш късмет сме попаднали на роден производител. Е там всичко е изрядно. Правим трети опит към друг продукт и взимайки си от витрината избрания, несъзнателно нарушаваме подредбата им. Грешката е наша и се стремим да я поправим. Подреждаме продуктите за да не ни става неудобно, ей така за да запазим стила на витрината. Забелязваме че част от продуктите са с етикети на родния ни език, а друга част не са. Това не е единичен случай. Не е тайна че веригите магазини често нарушават закона и са недосегаеми. Да, но конкуренцията на малките магазинчета става все по-сериозна, въпреки че и при тях има такива неуредици, но са по малки. Колко са коректни големите вериги магазини всеки от нас знае. Колко са коректни малките магазини не всеки може да знае. Потребителите лесно могат да разберат това проверявайки за сертификати, като например Сертификат Коректна Фирма. Притежаването на това отличие създава спокойствие на собственика на магазинчето което иска да се конкурира с големите си събратя. Получава респект спрямо клиентите си, получава уважение, доверие, приходи.

Автор: Андон Иванов Занимавам се с компютри повече от 8 години, като от няколко години активно се занимавам с SEO и Уеб програмиране, ползвайки следните програмни езици: HTML, CSS, PHP, MySQL. В момента активно си търся работа. В случай, че сте работодател, няма да ви се разсърдя да погледнете моето CV.