Часовника на руския Кремъл

Обложка

Часовника на руския Кремъл

А ти хареса ли тази статия?!?

Според един старинен летопис през далечната 1404 г. в Кремъл е доставен кулен часовник. Монтиран е в двора на великия руски княз Василий, син на Дмитрий Донски, недалеко от Благовещенския собор. Монтажните работи са извършени от Атонския монах Лазар Сербин. Има предположения, че часовникът е изработен от него и е вторият подобен в Европа. Кулният часовник представлява механична мъжка фигура, която на всеки час удряла веднъж с чук по камбана. Според някои историци циферблат и стрелки нямало, докато други, основавайки се на старинна гравюра, рисувана през 16 век, смятат, че не е така. Доста по-късно, след 1491 г., при княз Иван 3, архитект Пиетро Антонио Солари построява Спаската кула. Първо тя се нарича Фроловска и е доста по-ниска. Предполага се, че в периода от време между 1491 и 1585 г. в Кремъл вече са работили три кулни часовника, монтирани на три различни кули – Троицката, Тайницката и Спаската. Следователно часоникът на Спаската кула се появява в този промеждутък. Как е изглеждал и какви функции е изпълнявал, не се споменава. В началото на 17 век старият механизъм е продаден на град Ярослав за 48 рубли. Според старинни записки е тежал 960 килограма. По-късно е отремонтиран и поставен с Спаския манастир в Ярослав. През 1621 г. е купен нов механизъм, а през следващата година на Спаската кула е издигнат и познатият ни остър връх. Възможно е този часовник да е английско производство, защото за монтирането му е поканен лично от Михаил Романов английския механик-часовникар Христофор Головей. Някои изследователи смятат, че той е проектирал и изработил механизма. Работата продължава до 1624 година. На кулата вече имало един голям дървен въртящ се кръг с диаметър 5 метра. Тежал около 400 килограма. Боядисан бил в небесносин цвят, украсен със звезди и нарисувани луна и слънце. Бил разделен на 17 части, часове – за отчитане на светлината, и 7 части за тъмната част от деня. Денем с букви от славянската азбука, а вечер с цифри. Часовете се отчитали чрез един нарочен неподвижен показалец. Колкото до отбиването на часовете, то ставало от 13 камбани и начинът също бил различен през деня и нощта – всичко било сложно и объркващо.

Разрушителната събда обаче чакала своя миг. И той настъпил през 1626 г. – огромен пожар унищожил часовника. Две години по-късно възложили на майстор Головей да построи втори механизъм, но и неговият живот бил кратък. Нов голям пожар, през 1654 г., станал причина и този часовник да се превърне в парче разтопен метал. Дори камбаните паднали от високата кула и по пътя си съборили два свода  на постройката. Темата на разрушението взела връх. Но само до 1668 г., когато часовникът е възстановен и дори усъвършенстван. Сега вече той пеел мелодия. Един нов механизъм, който наричаме латерна, с помощта на голям барабан и множество щифтове и лостове, биел камбаните, настроени на различни тонове от гамата – също като музикален инструмент. Колкото до мелодията – тя е неизвестна.

Началото на 18 век започва с катаклизми. На 19 юни 1701 г. руският Кремъл се запалва и изгаря до основи, при което часовникът е унищожен окончателно. Все пак през 1706 година Петър 1 заповядва на мястото на старомодния часовник с една стрелка да се достави от Холандия модерен с 12-часов немски циферблат, с минутка стрелка и музика, изпълнявана от 33 камбани. Доставката се извършила от Амстердам с 30 впряга. Не е известно каква била мелодията му.  Повреждал се доста често. През 1737 г. отново голям пожар изпепелява механизма му. По това време столицата на Велика Русия се мести в Санкт Петрбург и Спаската кула остава на втори план. Чак през 1763 г., за една друга палата,  Гранатовата на Московския Кремъл, доставят голям английски музикален часовник. И само няколко години по-късно (1768 г.) е поканен от Германия прочутият майстор Фац, за да го демонтира и премести на Спаската кула. Екипът работи в продължение на 3 години и през 1770 г. стрелките отново се завъртат. Сега часовникът в Русия пее една забавна мелодия – „Ах, мой мили Августин”. Москва слуша лековатата песничка сравнително кратко време. След един почти спокоен период, ролята на Съдбата се поема от Наполеон. При нахлуването му в Русия през 1812 година и драматичната отбрана на Москва, по време на атаките на Кремъл, снаряд улучва часовника и сериозно го поврежда. Още на следващата година е възложено на майстор Яков Лебедев да се справи в повредите. Отново се работи денонощно и повредите са отстранени. Все пак обаче износеният механизъм е доста труден и капризен за поддръжка. И така до 1851 г., когато братята Буденоп осъвременяват старата английска машина и използвайки повечето части, построяват един нов „хибриден” часовник. Той се разполага на три етажа от Спаската кула и е съставен от четири отделни механизма – за хода, за биенето на четвъртинките и за отброяването на часовете плюс латерната. Озвучаването е от 9 камбани, а задвижването се осъществява от тежести с различна маса – от 100 до 224 килограма. Сега нещата изглеждат по-добре и проблемите са поносими. Чак до празниците през 1913 година, с които се чества 300-годишнината от управлението на Романови. Специално за случая е извършена пълна реставрация на механизмите, но започва Великата октомврийска социалистическа революция. При обстрела на Кремъл снаряд улучва Спаската кула. Стрелките и музиката спират. Лично Ленин нарежда на кремълския специалист , майстора шлосер Беренс, да се заеме с възстановяването. Първо е изработено махало за да замени унищоженото. Новото махало тежи 32 килограма и е с дървена температурна компенсация. Дължината му е около 1.5 метра. След това е препрограмирана латерната. Когато е пуснат да работи, в 12 часа часовникът пее „Интернационала”, а в 24 часа – „Вий в жертва паднахте”.

През 1932 г. е извършен поредният голям и основен ремонт, при който са позлатени стрелките, цифрите и гривните на циферблатите.  Изразходвани са 28 килограма злато. Изработени са и 4 нови циферблата. Не след дълго през 1938 г., латерната замлъква за цели 57 години, като остава да се чува само биенето на цял и четвърт час. Навиването на часовника е ръчно до 1937 г., след това е с електромотори – автоматично, два пъти на денонощие. През Втората световна война разрушителните сили се разпиляват из Европа и Кремълският часовник може да си отдъхне. Чак до 1874 г., когато е разглобен на хиляди детайли, които после са заменени с нови. Монтирано е автоматично централизирано мазане на повече от 120 лагера и триещи се части. Само латерната се „опъва” и остава безгласна чак до разпадането на Съветския съюз. Задачата към майсторите – да изпълнява химна на Русия – се оказва неизпълнима. Камбаните нямат необходимите тонове. Все пак през 1995 г. научноизследователския институт по часовникарска промишленост се заема с препрограмирането. Записки, спектрални анализи и накрая латерната, след допълване с три нови камбани, започва да пее две нови мелодии – по обед и в полунощ химна на Русия, а на всеки четвърт час – хор от операта „Иван Сусанин” на Глинка.

При последната голяма реставрация през 1999 г. е направена нова позлата и са сменени циферблатите. Сега часовникът има вида от 17 век, а московчани и гостите могат да се радват на старинния му вид и да се наслаждават на мелодиите.

Един интересен факт! В ниските етажи сега работи умалено копие на часовника. Екип от специалисти го наблюдава, прослушва и анализира поведението му, с цел да предвиди предстоящите повреди на оригинала.

През 2004 година Русия отбеляза юбилей – 600 години от създаването на Кремълския кулен часовник.

www.chasovnik-bg.com

Ако статията ви е допаднала, може да хвърлите един поглед и на:
PG

Автор: Андон Иванов

Занимавам се с компютри повече от 8 години, като от няколко години активно се занимавам с SEO и Уеб програмиране, ползвайки следните програмни езици: HTML, CSS, PHP, MySQL. В момента активно си търся работа. В случай, че сте работодател, няма да ви се разсърдя да погледнете моето CV.
Остави коментар или Остави Trackback
seperator

Публикувай коментар

Вашият email адрес никога няма да бъде публикуван публично. Задължителните полета са маркирани с символ *

*
*

Защита против спам ботове