Дневна доза кафе

Според един старинен летопис през далечната 1404 г. в Кремъл е доставен кулен часовник. Монтиран е в двора на великия руски княз Василий, син на Дмитрий Донски, недалеко от Благовещенския собор. Монтажните работи са извършени от Атонския монах Лазар Сербин. Има предположения, че часовникът е изработен от него и е вторият подобен в Европа. Кулният часовник представлява механична мъжка фигура, която на всеки час удряла веднъж с чук по камбана. Според някои историци циферблат и стрелки нямало, докато други, основавайки се на старинна гравюра, рисувана през 16 век, смятат, че не е така. Доста по-късно, след 1491 г., при княз Иван 3, архитект Пиетро Антонио Солари построява Спаската кула. Първо тя се нарича Фроловска и е доста по-ниска. Предполага се, че в периода от време между 1491 и 1585 г. в Кремъл вече са работили три кулни часовника, монтирани на три различни кули – Троицката, Тайницката и Спаската. Следователно часоникът на Спаската кула се появява в този промеждутък. Как е изглеждал и какви функции е изпълнявал, не се споменава. В началото на 17 век старият механизъм е продаден на град Ярослав за 48 рубли. Според старинни записки е тежал 960 килограма. По-късно е отремонтиран и поставен с Спаския манастир в Ярослав. През 1621 г. е купен нов механизъм, а през следващата година на Спаската кула е издигнат и познатият ни остър връх. Възможно е този часовник да е английско производство, защото за монтирането му е поканен лично от Михаил Романов английския механик-часовникар Христофор Головей. Някои изследователи смятат, че той е проектирал и изработил механизма. Работата продължава до 1624 година. На кулата вече имало един голям дървен въртящ се кръг с диаметър 5 метра. Тежал около 400 килограма. Боядисан бил в небесносин цвят, украсен със звезди и нарисувани луна и слънце. Бил разделен на 17 части, часове – за отчитане на светлината, и 7 части за тъмната част от деня. Денем с букви от славянската азбука, а вечер с цифри. Часовете се отчитали чрез един нарочен неподвижен показалец. Колкото до отбиването на часовете, то ставало от 13 камбани и начинът също бил различен през деня и нощта – всичко било сложно и объркващо.

Разрушителната събда обаче чакала своя миг. И той настъпил през 1626 г. – огромен пожар унищожил часовника. Две години по-късно възложили на майстор Головей да построи втори механизъм, но и неговият живот бил кратък. Нов голям пожар, през 1654 г., станал причина и този часовник да се превърне в парче разтопен метал. Дори камбаните паднали от високата кула и по пътя си съборили два свода  на постройката. Темата на разрушението взела връх. Но само до 1668 г., когато часовникът е възстановен и дори усъвършенстван. Сега вече той пеел мелодия. Един нов механизъм, който наричаме латерна, с помощта на голям барабан и множество щифтове и лостове, биел камбаните, настроени на различни тонове от гамата – също като музикален инструмент. Колкото до мелодията – тя е неизвестна.

Началото на 18 век започва с катаклизми. На 19 юни 1701 г. руският Кремъл се запалва и изгаря до основи, при което часовникът е унищожен окончателно. Все пак през 1706 година Петър 1 заповядва на мястото на старомодния часовник с една стрелка да се достави от Холандия модерен с 12-часов немски циферблат, с минутка стрелка и музика, изпълнявана от 33 камбани. Доставката се извършила от Амстердам с 30 впряга. Не е известно каква била мелодията му.  Повреждал се доста често. През 1737 г. отново голям пожар изпепелява механизма му. По това време столицата на Велика Русия се мести в Санкт Петрбург и Спаската кула остава на втори план. Чак през 1763 г., за една друга палата,  Гранатовата на Московския Кремъл, доставят голям английски музикален часовник. И само няколко години по-късно (1768 г.) е поканен от Германия прочутият майстор Фац, за да го демонтира и премести на Спаската кула. Екипът работи в продължение на 3 години и през 1770 г. стрелките отново се завъртат. Сега часовникът в Русия пее една забавна мелодия – „Ах, мой мили Августин”. Москва слуша лековатата песничка сравнително кратко време. След един почти спокоен период, ролята на Съдбата се поема от Наполеон. При нахлуването му в Русия през 1812 година и драматичната отбрана на Москва, по време на атаките на Кремъл, снаряд улучва часовника и сериозно го поврежда. Още на следващата година е възложено на майстор Яков Лебедев да се справи в повредите. Отново се работи денонощно и повредите са отстранени. Все пак обаче износеният механизъм е доста труден и капризен за поддръжка. И така до 1851 г., когато братята Буденоп осъвременяват старата английска машина и използвайки повечето части, построяват един нов „хибриден” часовник. Той се разполага на три етажа от Спаската кула и е съставен от четири отделни механизма – за хода, за биенето на четвъртинките и за отброяването на часовете плюс латерната. Озвучаването е от 9 камбани, а задвижването се осъществява от тежести с различна маса – от 100 до 224 килограма. Сега нещата изглеждат по-добре и проблемите са поносими. Чак до празниците през 1913 година, с които се чества 300-годишнината от управлението на Романови. Специално за случая е извършена пълна реставрация на механизмите, но започва Великата октомврийска социалистическа революция. При обстрела на Кремъл снаряд улучва Спаската кула. Стрелките и музиката спират. Лично Ленин нарежда на кремълския специалист , майстора шлосер Беренс, да се заеме с възстановяването. Първо е изработено махало за да замени унищоженото. Новото махало тежи 32 килограма и е с дървена температурна компенсация. Дължината му е около 1.5 метра. След това е препрограмирана латерната. Когато е пуснат да работи, в 12 часа часовникът пее „Интернационала”, а в 24 часа – „Вий в жертва паднахте”.

През 1932 г. е извършен поредният голям и основен ремонт, при който са позлатени стрелките, цифрите и гривните на циферблатите.  Изразходвани са 28 килограма злато. Изработени са и 4 нови циферблата. Не след дълго през 1938 г., латерната замлъква за цели 57 години, като остава да се чува само биенето на цял и четвърт час. Навиването на часовника е ръчно до 1937 г., след това е с електромотори – автоматично, два пъти на денонощие. През Втората световна война разрушителните сили се разпиляват из Европа и Кремълският часовник може да си отдъхне. Чак до 1874 г., когато е разглобен на хиляди детайли, които после са заменени с нови. Монтирано е автоматично централизирано мазане на повече от 120 лагера и триещи се части. Само латерната се „опъва” и остава безгласна чак до разпадането на Съветския съюз. Задачата към майсторите – да изпълнява химна на Русия – се оказва неизпълнима. Камбаните нямат необходимите тонове. Все пак през 1995 г. научноизследователския институт по часовникарска промишленост се заема с препрограмирането. Записки, спектрални анализи и накрая латерната, след допълване с три нови камбани, започва да пее две нови мелодии – по обед и в полунощ химна на Русия, а на всеки четвърт час – хор от операта „Иван Сусанин” на Глинка.

При последната голяма реставрация през 1999 г. е направена нова позлата и са сменени циферблатите. Сега часовникът има вида от 17 век, а московчани и гостите могат да се радват на старинния му вид и да се наслаждават на мелодиите.

Един интересен факт! В ниските етажи сега работи умалено копие на часовника. Екип от специалисти го наблюдава, прослушва и анализира поведението му, с цел да предвиди предстоящите повреди на оригинала.

През 2004 година Русия отбеляза юбилей – 600 години от създаването на Кремълския кулен часовник.

www.chasovnik-bg.com

Автор: Андон Иванов Занимавам се с компютри повече от 8 години, като от няколко години активно се занимавам с SEO и Уеб програмиране, ползвайки следните програмни езици: HTML, CSS, PHP, MySQL. В момента активно си търся работа. В случай, че сте работодател, няма да ви се разсърдя да погледнете моето CV.