Всеки от нас има килими у дома си. Обикновено те са модерни, съобразени с интериорните решения на дома ни и имат различни окраски – цветя, геометрични фигури, щампи.
Но колко от нас притежават истински български килими?
Предполагам, като деца сте ровили из чеизите на своите баби и сте разглеждали с възхита чудесата, които са сътворявали техните ръце. Ето това са истинските килими, ръчно тъкани, чиито нишки са преплетени с мечти по бъдещият дом. Българката се слави, като добра домакиня и редом с шиенето и тъкането на пердета, покривки, кърпи и карета, килимът е бил от огромно значение за интериора на дома. От поколение на поколение са предавани техниките за тъкане и шарене на килими и тя с любов и трепет е сътворявала красоти.
Тъкането на килими в България е традиция. С гордост може да заявим, че имаме две школи – източнобългарска, която е със землище Котел и западнобългарска, представяна от Чипровци, Пирот и Самоков.
В етнографският музей в Котел, може да видите килими тъкани през 1816 година. Тези килими са правени по изключително трудна техника, орнаментите са много сложни, а съчетанието на цветовете е уникално. И всичкото това изящество е правено от човешка ръка, всяка една нишка е докосната и усукана, всяка една шарка е преглеждана и проверявана. Специалистите смятат, че за постигането на това съвършенство са необходими столетия труд и то от професионалисти, занимаващи се само с това.
Характерно за Котелските килими е шахматното повторение на даден мотив, което води до образуването на двата типични десена – фучилата и къдравите звезди. Преобладаващите фигури по тези килими са триъгълници и ромбове, а цветовете са основно червено, сиво-зелено и светлосиньо. Бялото, жълтото, розовото, черното и виолетовото са останалите, спомагателни нюанси, вплетени в тези уникални килими.
Най-старият килим, за който има сведения, че е създаден в Чипровци е тъкан през 1688 година. Характерно за килимите в този край е втъкаването символиката на Дървото на Живота и небесните птици. Това са молитвените пратеници до Бога, които пренасят мечтите и желанията на хората.
Основните елементи, които съдържа Чипровския килим са правоъгълник, трапец, ромб и триъгълник. Типичните цветове, с които познаваме тези килими са яркочервеното и тъмно синьото. Червеният цвят е бил забраняван от турците, и след приключване на петвековното робство българката с жажда за живот и радост е избирала и втъкавала червените нишки. До тогава, тя тайно е скривала цвета в килима, изразявайки своят бунт и недоволство, желанието за борба и възтържествуване.
В някой Чипровски килими се виждат цветя, рози, храсти, птички, дори сцени на хора, най-често жени, понякога хванати на хоро.
Типично за зооморфните орнаменти е изразяването им в профил, което е типично за египтяните. Антрополози правят съпоставка между двата паралела и откриват доста прилики.
Българската история е богата и има какво да ни каже. Макар понякога писаното в учебниците да ни кара да забравим миналото си, ние можем да открием много от него около нас. В истинските, тъкани български килими можем да видим не просто красота, хармония и съчетание на цветова, а и да прочетем чувствата, емоцията, страха и надеждата на нашите предци.
- Пране на килими София – какво трябва да знаете за поддръжката на Вашите килими?
- Къде да намерим подходящ магазин за килими
- Как да изберем подходящия килим?
- Килими в съвременния интериор
Автор: Андон ИвановЗанимавам се с компютри повече от 8 години, като от няколко години активно се занимавам с SEO и Уеб програмиране, ползвайки следните програмни езици: HTML, CSS, PHP, MySQL. В момента активно си търся работа. В случай, че сте работодател, няма да ви се разсърдя да погледнете моето CV. |
5 Коментара
Роден съм в Котел и да ти кажа от килимарницата не остана много.
Срамота, още един занаят , който с евтината китайска работна ръка ще остане в забвение. За жалост и хората предпочитат евтините боклуци пред качеството. Колкото и абсурдно да звучи добрите вълнение килими са един от лековете за астматиците – малкия ми брат имаше астма и от както сложихме хубав килим , спря да има по-сериозни пристъпи.
МНого са ни качествени килимите, но украсата с която ги правят нашите производители ме връща в 90-те години на 20-век )
Хубаво е човек да познава историята си. Непременно трябва да видя един ден този музей. Интересно ми е дали с тези картни които са изобразвяли са разквали техните истории и виждания, един вид да са били художници но без буи и платно а с прежда.
Хубаво е човек да познава историята!
Ама последните дни по новините гледам едни трима… дето май не я познават и не знаят, кой са нашите герой!