Дневна доза кафе

Тазо година SIHH, изложението за висше часовникарство в Женева, се проведе под мотото: Fake watches are for fake people!, или преведено на български – „Фалшивите часовници са за фалшиви хора”! Своеобразният протест е начало на кампания за борба с фалшификатите. Изчисленията, базирани на митнически конфискации, показват, че фалшификациите и пиратството по света възлизат на 200 милиарда щатски долара и достигат до 360 милиарда годишно, или 5 до 7% от международната търговия. Швейцарските часовници не са изключение, тъй като секторът е определено под ударите на тази съвременна епидемия.

Федерацията на швейцарската часовникарска индустрия (FHS) смята, че над 40 милиона фалшиви швейцарски часовника се произвеждат годишно (в сравнение с износа на почти 26 милиона автентични швейцарски часовника) и че те генерират чисти печалби от около 1 милиард долара. Тази контрабандна търговия, чиито основни жертви са най-престижните часовникарски марки, представлява около 6% от общия износ на швейцарски часовници.

Преди около 15 години продуктите фалшификати засягаха предимно индустрията, свързана с луксозни стоки. Днес това явление се среща във всички сектори. Фалшификаторите произвеждат значително повече и все по-добри часовници, както и чанти, дрехи, автомобилни части, IT оборудване, храна, алкохол, играчки, игри, цигари, DVD и нещо, което предизвиква много повече от обикновено безпокойство и е истинска катастрофа – лекарствата (80% от които се разпространяват в Африка). Увеличеният брой на продукти фалшификати е тясно свързан с глобализацията, тъй като липсата на регулиране и контрол на международните сделки и премахването на митническите бариери направиха паралелната търговия не само по-лесна, но и много по-доходна. Над 50% от тази глобална измама се извършва в Китай, 7.5% в Тайван и 3% в Хонконг.

Тези страни наистина имат производствени възможности и определено не е просто случайност, че фалшификациите се извършват там. Концепцията за интелектуална собственост възниква в Европа в епохата на Просвещението, но не се въвежда в Китай до края на 70-те години на 20 век, а общият закон беше приет едва през 1991 г. Но освен законовата уредба, която е малко или много приложена, самата идея за интелектуална собственост все още не е проправила пътя си в манталитета на обществото в Китай. Отношението към копирането, което съществува в китайската цивилизация, е доста различно от това, което наблюдаваме в западното полукълбо.

В Китай например копия на класически художествени творби могат да получат цени, сравними с тези на оригинала, тъй като не автентичността е най-важна, а качеството на изпълнението. В допълнение идеята за стойност и собственост в Китай касае само материалната и конкретната реалност. Идеята, патентът или още по-зле, брандът, не са материални и следователно нямат материална стойност.

На запад идеята за интелектуална собственост е тясно свързана с утвърждаването на първенството на индивида и на личните му права. От друга страна, китайското общество отдава превъзходство на групата над индивида и акцентира върху концепциите за йерархия и подчинение.

Този културен контекст до голяма степен обяснява, въпреки че не ги оправдава, процъфтяването и доходността на индустрията на фалшификациите в Китай. Тези дейности представляват 30% от вътрешния пазар и влияят на китайските търговски марки също толкова, ако не и повече, отколкото на чуждестранните. Ясно е, че производителите на копия се скриват под чадъра на културните особености, за да оправдаят своите практики. Изглежда, че индустрията с фалшификати все още има много благоприятни дни пред себе си, преди да бъде възприета като престъпление, и ще изчезне само с икономическото развитие на нацията.

Автор: Андон Иванов Занимавам се с компютри повече от 8 години, като от няколко години активно се занимавам с SEO и Уеб програмиране, ползвайки следните програмни езици: HTML, CSS, PHP, MySQL. В момента активно си търся работа. В случай, че сте работодател, няма да ви се разсърдя да погледнете моето CV.