Преди няколко седмици в един много уважаван от мен блог – NovaVizia.com, беше пусната анкета на тема „Разход или полезна инвестиция е повишаването на квалификацията?„. Въпросната анкета беше насочена основно към Работодателите, Менаджерите и въобще всички хора които имат началнически начела в даден бизнес, а организатор на тази анкета бяха Apeiron Academy.
Не след дълго, беше споделен и резултата от анкетата, който всъщност в по-големи проценти запитаните са отговорили, че са склонни да инвестират в повишаване на квалификацията, с което някак си не мога да се съглася, въпреки, че имам доста малък стаж по принцип.
В тази статия не искам да обвинявам нито организаторите, нито медийните им партньори, понеже те нямат вина, че попълнилите анкетата не са отговорили искрено на зададените им въпроси. Дори бих добавил, че организацията беше на ниво и въпреки, нереалните резултати ( поне според мен ), бяха така добрички все пак да кажат какво са споделили анкетираните.
Моето виждане над проблема
Вече споменах, че нямам особено голям стаж, но все пак имам някой наблюдения над повечето работодатели. За мое най-голяма съжаление до голяма степен работодателите са склонни да инвестират в своите служители, единствено в някой сфери, като основа май си остава сферата в NT технологиите.
Основните компании които инвестират в преквалифицирането, май са само дъщерни фирми на големи компании по света или работодатели с гъвкаво мислене, следейки бизнес развитието навън и как хората в бизнес сферата навън правят така, че да повишат работоспособността на служителите си.
Гледайки коментарите на голяма част от хората споделили опита си като служители дълги години, останах с впечатлението, че бизнесмените, дори не са съгласни да инвестират под формата на гъвкаво работно време, дори самите служители да инвестират в преквалифицирането си сами.
Доколкото разбрах, основните причини за това са:
- Липсата на средства които биха се инвестирали именно в преквалификацията;
- Страхът от това, че след като служителят получи по-добра квалификация, би си намерил и по-добра работа.
Не знам защо, но си мисля, че второто не би трябвало да е основание, понеже ако аз видя, че някой инвестира в моите знания и се старае да ме направи специалист в дадена област, едва ли бих го напуснал… напротив. Особено в тази криза, когато не си сигурен на какво работно място ще попаднеш ( ако въобще намериш нещо ). Това по-скоро ми се струва като поредното клише, за икономия в бюджета .
Предложение за анкетата
Предполагам, че тази анкета беше само началото на опит за промяна на вижданията на повечето бизнесмени ( което е просто страхотно ) и се надявам за в бъдеще да има още подобни анкети. Ако някога организаторите решат отново да зададат отново подобен въпрос, нека този път анкетираните да бъдат анкетирани под Офлайн форма или иначе казано – нека да се оставят брошури в институции където има засилено посещение на работодатели и менаджери, та да се знае, че наистина анкетираните ще са предимно хора занимаващи се с бизнес и интересуващи се от развитието на бизнес средите.
Предложения към работодателите
Драги работодатели,
Разбирам, че ресурсите под формата на финансови средства и време са ви ценни ( за кой не са ), но ако направите един малък поглед върху големите компании с доказан успех, ще забележите, че за тях не е чуждо понятие „Инвестиция в Човешките Ресурси„. Там собствениците инвестират и в повечето случаи инвестицията им се връща многократно, защото именно по този начин развивате не само знанията на хората, но и своите собствени ресурси.
Няма нищо по-важно от мнението за вас и вашият колектив, а ако си направите труда да покажете, че той ви интересува, вярвайте, че ще работи за вас с желание и хъс.
Няма смисъл да пишете в всяка ваша обява „умения за работа с колектив“, ако това реално не е важно за вас и ако не се стремите да сплутите въпросният колектив от ваши служители.
Няма смисъл да изкривявате значението на „мотивираща работна среда“, като под това понятие разбирате 1 кафе-машина и бонус 10-20 лева към заплатата.
Смятам, че е крайно време нещата да започнат да се подобряват и наистина да покажем, че не сме поредната държава изоставаща в това отношение, а аз ви обещавам, че ако си направите усилието да помислите поне малко за преимуществата които предлагате на вашите служители, съвсем скоро вашият бизнес да става един от най-печелившите в България, защото вашите работници ще работят не себе си, но и реално за вас.
Извинение
Искам да се извиня искрено на организаторите, медийните партньори, както и на Тодор Христов от NovaVizia, че написах малко флейм тема, но просто някак си исках да кажа под малко по-разширен формат това което мисля по тази толкова важна тема, касаеща както мен, така и безброй много други служители и безработни. Надявам се да не съм ви обидил по някакъв начин, понеже не това ми беше целта и още повече се надявам, ако все пак съм ви обидил, да приемете моите искрени извинения.
Ако статията ви е допаднала, може да хвърлите един поглед и на:- Има ли желана работа?!
- Как да постигнем успешна кариера като финансов консултант
- Какво трябва наистина да ни мотивира в работата
- Намиране на работа ако сте в по-голяма възрастова група
- COVID-19 очаква да доведе от 5% до 85% безработица в някои райони в Канада
Автор: Андон ИвановЗанимавам се с компютри повече от 8 години, като от няколко години активно се занимавам с SEO и Уеб програмиране, ползвайки следните програмни езици: HTML, CSS, PHP, MySQL. В момента активно си търся работа. В случай, че сте работодател, няма да ви се разсърдя да погледнете моето CV. |
3 Коментара
„понеже ако аз видя, че някой инвестира в моите знания и се старае да ме направи специалист в дадена област, едва ли бих го напуснал… напротив“
Абе, те да ти предложат 30% повече пари и децата ти да почнат да реват по същото време, че искат да ходят на почивка някъде, пък да те видим тогава
Средностатистическият работодател мисли по следния начин – Защо да давам пари за повече тор, като прасковите след това друг ще ги яде. Освен това колкото по-умен и способен е един човек, толкова по-трудно се командва и тъпче.
Според мен проблемът на българските работодатели, освен финансовия фактор е, че се страхуват, след като обучат персонала си да не избяга при конкуренцията!