Дневна доза кафе

Повечето жени не обичат ремонтните дейности у дома, особено, когато се отнася до сериозни ремонти. Обикновено причините са еднотипни – всичко се обръща с краката нагоре вкъщи, нещата често излизат от първоначалния план и накрая цялото почистване и подреждане остава само за нежната половинка. Освен това мъжете понякога се надценяват в познанията и възможностите си и се наемат с дейности, които не са им съвсем понятни.

Всъщност това е разказ по истинска история за един злополучен ремонт, който преминава през много трагикомични фази. Целта на ремонта е ясна – да се изкърти подпрозоречното пространство, след като се премахнат прозорците. Мъжът в къщата обаче има амбицията да го направи със свои приятели, които евентуално са виждали как се прави от едни други свои приятели. И така първата фаза с отстраняването на прозорците приключва сравнително леко – с едно счупено стъкло и примъкване на старата дограма до кофите за боклук. Това действие обаче се развива за няколко дни.

Втората фаза започва с ентусиазъм и един огромен чук и някакво странно метално приспособление с остър връх, което бива набивано с големия чук. След 4 часа усилен труд на двама „майстори”, които са гледали как се прави от едни други хора някога, една закуска, три кафета, един брънч по английски и една ракия, са откъртени няколко парчета от подпрозоречното пространство с размери на детска шепа. Но оптимизмът все още се усеща в прашното пространство, въпреки че има леки поражения по ноктите и натъртвания по ръцете, когато чукът не уцели металното приспособление. А то си е наистина някакво странно приспособление, поне от моята женска гледна точка, при това ръждиво.

Следва обяд, още някоя ракия, няколко телефонни разговора с едни други приятели, които са по-големи експерти в областта на кърти, чисти, извозва или поне на кърти само, защото са гледали едно видео в интернет. Значи грешна е стратегията, трябва къртач. С чук не става. Но е минал денят и подпрозоречното пространство си е почти цяло, но с леко нащърбен горен край. Само колкото да се вдигне прах и помещението да заприлича на лунен пейзаж.

Ден втори на къртенето. Основният въпрос е откъде да се вземе къртач. Да се купи е скъпо и не е планирано в семейния бюджет, е моята женска гледна точка. Освен това не е рентабилна покупка, защото по-скоро ще изпиля стената с бръснарско ножче, отколкото да допусна същият „квалифициран” и ентусиазиран екип да ми пили нервите със следващо къртене из къщи. И понеже няма къртач, решавам, че ще се обадим най-после на някоя професионална фирма, която се занимава с кърти, чисти, извозва.

Да, ама не. Мъжката компания решава, че ще наеме къртач от фирма, която отдава под наем строителна техника. Закуска, няколко кафета, няколко телефонни разговора с едни още по-големи „експерти”, дето са наемали нещо, дето приличало на къртач. И инструментът е нает от някаква фирма, която имала офис на другия край на града и така старт на работата към 16 ч. Оказва се обаче, че къртачът не кърти „хубаво”, „криви”, „играе му върхът”, тежък е, уморява бързо. Ама големият чук с металното приспособление плюс тоя къртач ще откърти работата за има-няма 3-4 дена.

Е тука аз вече не издържах. То и без това и наетият къртач нещо се счупи, та и неустойка платихме…Обадих се на фирма, която предлага професионални къртачни услуги в София и така за няколко часа подпрозоречната стена я нямаше, всичкият строителен отпадък беше изнесен и извозен с подходящ транспорт. И не се наложи почти никакво чистене след фирмата. Излезе по-евтино поне два пъти от сметката, която щяхме да платим на пишман майсторите….

Автор: Андон Иванов Занимавам се с компютри повече от 8 години, като от няколко години активно се занимавам с SEO и Уеб програмиране, ползвайки следните програмни езици: HTML, CSS, PHP, MySQL. В момента активно си търся работа. В случай, че сте работодател, няма да ви се разсърдя да погледнете моето CV.